Необятният космос очарова човечеството от древни времена. Интересът към звездите и планетите стои в основата на астрономията, астрологията и дори в изобретяването на календара! Докато астрономията изучава Слънцето, Луната и звездите, то астрологията се счита за псевдо-наука, занимаваща се с предполагаемия ефект на небесните тела върху живота на човек. Появата на календара има връзка с познанията и представите на първобитните хора за време. Например, един ден, представлявал времето между две нощи, а един месец – времето между две новолуния. Отброяването на година било изключително трудно и строго индивидуално при примитивните общества – много често според това кога се появяват първите листа на конкретно дърво. С напредване на еволюцията, отброяването на годината се опирало на местоположението на звездите според небесната орбита.
В Египет, свещениците дължали високата си репутация на способността си да предсказват природните бедствия, благодарение на звездите или още по-точно на една конкретна – Сириус. Наблюдението на тази звезда, превърнало египтяните в първите хора, преминали от лунния към слънчевия календар. По този начин те успели да преброят, че дните в годината са 365 – разделили ги по 30 дни всеки месец, добавяйки 5 дни в края на годината. Но скоро забелязали, че звездата Сириус се появявала по-късно от предвиденото. Каква била причината? Дните според слънчевия календар са 365 дни.. и 6 часа. За разлика от пазителите на пустинята, римляните и по-точно видният астроном Созиген, успял да убеди Цезар за точната продължителност на една слънчева година – императорът прибавил по един ден всяка година и така се зародила високосната година. Тази макар и малка промяна, се оказала достатъчно важна, тъй като „календарът“ се разпространил из цялата римска империя и дори достигнал християнската вяра.

calendar

Въведение в изобретяването на календара